В историята на България има много събития и дати, които са поставили основата на националното ни самочувствие и достойнство, но 3-ти март 1878 година е дата, която ярко се откроява в историческия ни летопис. България възкръсва за нов живот! Една империя признава свободата на един малък, но силен народ. На 3 март 1878 г., преди 147 години,  е подписан Санстефанският мирен договор, с който  отбелязваме края на Руско-турската война.
     Дата, която събира в едно родолюбието, възторга от дълго жадуваната свобода и преклонението пред нашите освободители.
     На този светъл ден историята ни изправя пред поредното изпитание – да събудим духа си на българи и родолюбци и да си спомним онази мразовита зима на 1878 година, донесла изстраданото Освобождение на България.

     Векове наред непреклонният български дух броди по хайдушките пътеки, калява се в бунтове, завери, въстания! Това е епоха на революционерите и просветителите! Ние се прекланяме пред това невероятно изобилие от личности и овековечаваме тяхната памет, защото те дадоха всички от себе си за бъдещето и свободата на България.
       В подвига на опълченците се проявява една от най-удивителните способности на човешкия дух – да надмогне и най-страшната физическа мощ в името на свободата.
Българските опълченци участват в най-важното и съдбоносно сражение – героичната защита на прохода Шипка в Стара планина през август 1877г.. Атаката на Сюлейман паша срещу този проход е била с ключово значение в започналата османска контраофанзива с цел отхвърляне на руската армия отвъд река Дунав и спечелване на войната. Цялото българско опълчение е в рамките на предния отряд. Паметната битка   е отразена във Вазовото стихотворение „Опълченците на Шипка“, в което са показани колективният народен подвиг в решаващ момент от Освободителната война и триумфът на победата, постигната с цената на изумителна храброст и себеотрицание.
        Честването на Трети март е безспорно доказателство, че са живи чувствата на поклонение и признателност пред светлата саможертва на цял един народ, нетърпелив да измие с кръвта си позора на робството.

                                   И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
                                   спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
                                   славата му дивна като някой ек
                                   от урва на урва и от век на век!
                                                                                  Иван Вазов